|
HWI Consulting Хидрогеология, водоснабдяване, дренажни системи, замърсяване на подземни води, геотермална енергия |
||||||
|
|
||||||
|
Начало Водите в България Дейности Нормативна уредба Връзки Въпроси |
||||||
|
|
Разрешително за водовземане от сондажи, кладенци, извори Геофизични проучвания за търсене, откриване и проучване на вода За да се определи каква ще бъде конструкцията на сондажните кладенци е
необходимо да бъдат изяснени хидрогеоложките условия в района. При проектирането е необходимо да се определят дълбочината на сондиране,
диаметъра на сондиране, експлоатационния диаметър и начина на обсаждане. Дълбочината на сондажния кладенец зависи от разположението и дебелината на
водоносния пласт, типа на помпените съоръжения, във връзка с доказания дебит и
динамичното водно ниво. Началният и крайният диаметър се определят в зависимост от дебитите и
помпеното оборудване. Намаляването на диаметъра в дълбочина се изчислява така,
че да приема и пропуска определено количество вода. Експлоатационният диаметър засяга частта от сондажа, в която ще бъде
спусната помпата с дадени габарити в процеса на експлоатация. В зависимост от
условията тази дълбочина може да бъде до филтърната част или над нея. Сондажите се обсаждат със стоманени или пластмасови тръби, като тук се
включват филтърната част и утайника. В тези дейности влиза циментацията над
филтърната част за предпазване от проникване на повърхностни води или на водите
от водоносните хоризонти, които не отговарят на стандартите. При избора на конструкция на сондажните кладенци и по-точно на филтърната
част е необходимо да се вземе под внимание химичният състав на водата. Употребата на различни филтри зависи от типа на водовместващите материали
/водоносния хоризонт/. Обикновено случая се отнася за неустойчиви напукани
скали и пясъчно-чакълести водоносни пластове. Възможно е изпълнението на сондажите без употребата на филтри. Тези схеми
са приложими в устойчиви напукани и окарстени скали. /Велков. М, Т. Радев, С.
Попов. 1976/ Наръчник по строителство на сондажни кладенци./ Роторно сондиране Бърз метод за сондиране
в неконсолидирани пластове е ротационният метод. Могат да бъдат изградени
дълбоки кладенци с диаметър до 450 mm и дори по-големи. Методът работи непрекъснато с въртяща
се сондажна глава / длето, през което се прокарва смес от глина и вода или бентонит.
Материалът, получен при сондирането, се изнася нагоре през кухия отвор на
сондажния лост или покрайн него посредством промивната течност. Обикновено не
се изисква обсаждане по време на сондирането, тъй като бентонита образува облицовка
върху стената на сондажа чрез набиване на разтвора. Това уплътнява стените, като
по този начин предотвратява пропадането, навлизането на подземни води и
загубата на бентонит. Съществуват различни длета - група от конични ролкови
зъбни колела със зъби, които остъргват, смилат и разрушават скалата, е често
срещан дизайн. Типичните използвани инструменти са накрайник, накрайник на
свредлото (което добавя тежест към накрайника и помага за поддържане на
центровката на отвора) и сондажна тръба / лост, която е разположена от забоя на
сондажа до теренната повърхност. Горният край на сондажната тръба е прикрепен
към квадратна секция от сондажна щанга. Длетото се завърта от въртяща се маса,
която пасва плътно и му позволява да се плъзга надолу, в следствие на което се
получава удълбочаване на отвора. Сондажната платформа за роторно сондиране се
състои от мачта, въртяща се маса, помпа за промивната течност, подемник и
двигател. Използваният разтвор при
сондиране се състои от суспензия от
вода, бентонит, глина и различни органични добавки. Поддържането на пропорция
по отношение на тегло, вискозитет, якост на свързване и нисък процент на
суспендирани твърди частици е важно за безпроблемното сондиране. Органичните
добавки, които се разграждат с времето и по този начин причиняват разграждането
на запечатването в сондажа в рамките на няколко дни, са скорошна иновация. Промивната
течност напуска сондажната тръба, където охлажда и смазва режещата повърхност,
увлича сондажните отпадъци (шлама) и пренася сондажните отпадъци нагоре в
пръстеновидното пространство между сондажната тръба и стената на отвора, докато
течността се връща към повърхността на земята. След това промивната течност се
прелива в канавка и преминава в утаителната яма. Тук частиците се утаяват; след
това калта се поема от помпата за рециркулация в отвора. Ротационното сондиране
се използва за нефтени кладенци както и при сондиране на водни кладенци.
Предимствата са бързата скорост на сондиране, избягването на поставянето на
обсадна тръба по време на сондиране и удобството за електрически каротаж .
Недостатъците включват висока цена на оборудването, по-сложни операции,
необходимост от отстраняване на калния слой по стените на сондажа по време на
разработването на кладенеца и проблемът със загубата на циркулация в силно
пропускливи или кавернозни геоложки формации. Ударно сондиране Наскоро
разработената ротационно-ударна процедура, използваща въздух вместо промивна
течност в содажа, осигурява най-бързия метод за пробиване в твърди скални
образувания. Въртящо се свредло, с действието на
пневматичен чук, доставя 10 до 15 удара в секунда в дъното на дупката (на забоя
на сондажа). Постигнатите скорости на проникване
са до 0.3 m/min. В
повърхностната част на разреза, при наличие на меки съвременни материали, пещерни образувания (каверни) в
дълбочина или големи количества вода, обикновено се налага промяна към
конвенционално роторно сондиране с бентонит.
Завършване на сондажните работи След
прокарването (биенето : ))) :PPP) на сондажа, той трябва да бъде завършен. Това може да
включва обсаждане, циментиране, поставяне на филтри на сондажа и поставяне на
засипка от чакъл или друга подходяща фракция в задтръбното пространство. В
някои случаи при кладенци в скала те могат да бъдат оставени необсадени като
отворени дупки, при което обаче интервалите за поставяне на помпа се оборудват
по специален начин. Обсаждане на сондажа Обсадната колона (корпусът на кладенеца) служи като облицовка за поддържане на стабилен отвор от земната повърхност до
водоносния хоризонт. Той запечатва повърхностните води и всички нежелани подземни / подпочвени ( : ))) :PPP ) води и също така осигурява
структурна опора. Материалите, които обикновено се използват за обсадни колони, са метални тръби, легирана или нелегирана
стомана. Съединенията обикновено се
състоят от резбови съединители или са заварени, като целта е да се осигури
водонепроницаемост на тръбата. При
пробиване с определени инструменти тръбата се
забива на място, докато при
ротационните методи корпусът е по-малък от пробития отвор и следователно може
да се спусне гравитационно. В днешно време се използват широко PVC тръби като обсаждане за плитки кладенци, които са наблюдателни или с малък диаметър. Обсадната колона изолира горните слоеве от
нестабилни / несвързани или
напукани материали и осигурява
водоплътност срещу навлизане на повърхностни води. Това обсаждане има
няколко цели: (1) поддържа нестабилните
материали по време на сондирането, (2)
) намалява загубата на сондажната течност,
(3) улеснява монтажа или отстраняването на друга тръба, (4) запечатва. Обсаждането
на сондажа може да бъде временно, по време на сондирането или може да е постояннно. Същестуват различни диаметри на обсаждане, които
понастоящем и на практика се съобразяват с наличните материали ( : ))) ). Необходимо
е да се обърне специално внимание на обсаждането в интервалите за поставяне на
помпата. При използването на различни помпи е необходимо да се знае скоростта
на отлагане на вещества от водите на конкретния водоносен хоризонт. Задтръбна циментация Задтръбна циментация около ствола на сондажа се извършва
за предотвратяване навлизането на вода с лошо / незадоволително качество, за
защита на корпуса от външна корозия и/или за стабилизиране преминати кухи
интервали при сондирането. Циментовата фугираща смес, състояща се от смес от
цимент и вода и понякога различни добавки, може да се постави чрез резервоар за
изхвърляне, чрез тръба за изпомпване или чрез изпомпване. Важно е циментацията
да започне от дъното / забоя на сондажа, за да се гарантира, че зоната е
правилно запечатана. Филтри на сондажа В
скала, където материалът около сондажа е стабилен, подземните води могат да
навлязат директно в ствола без наличие на обсаждане. В неконсолидираните формации
обаче содажите се оборудват с филтри. Те стабилизират сондажния отвор,
предотвратяват базлизането на пясък в кладенеца и позволяват да бъде усвоено
максимално количество вода, с минимално хидравлично съпротивление. Сондажните
филтри имат отношение към процента на усвояваната вода от сондажа при
експлоатацията му и уязвимостта (предпазването ) на кладенеца от замърсяване.
Наличието на филтри в определени интервали има отношение към смесването на
подземни води от различни водоносни хоризонти или услесняване на вертикалното
движение на водата при слоести хоризонти. В
миналото филтрите на кладенците често са били перфорирани на място със
специален режещ нож или прото пробивани. Понастоящем тази практика е
преустановена поради образуването на големи неправилни отвори, малкия процент
получена открита площ и трудността да се контролира навлизането на пясък по
време на изпомпване / черпене на вода. По-разпространено е използването на
предварително перфорирана обвивка / филтри, изпълнени чрез рязане, машинна
обработка или прорязване на плътни тръби. Размерите на отворите по дължината на
филтрите варират от 1 до 6 mm. Отворите
чрез фабрично рязане или механична обработка могат да бъдат правилно
оразмерени, докато оформените на място често са големи, неправилни и благоприятстват
навлизането на пясък. Процентът на прорязване на филтрите определя скоростта, с
която постъпват подземните води в сондажа. Те се определят какато от
зърнометрията на средата, така и от водообилността на водното тяло. Засипка от чакъл / филц (гравийна засипка) Гравийната
засипка е изключително важен елемент за водоснабдителните кладенци. Тя има
следното предназначение 1) стабилизира водоносния хоризонт в зоната на контакт
с филтровата част на сондажа 2) предотвратява изнасянето на финни частици от
пласта и вкарването им в сондажа 3) регулира скоростта на подземните води в
зоната на филтрите 4) създава зона с високи филтрационни свойства около
сондажа, което му позволява да разширява зоаната си на влияние и прави добивът
на вода по-ефективен. Съществуват
различни формули за определяне на размера на зърната на гравийната засипка
според зърнометрията на водоносния хоризонт. Избраният чакъл трябва да бъде
измит и пресят силициев материал, който е заоблен, устойчив на абразиви и
плътен. Чакълът трябва да се постави по такъв начин, че да се осигури пълно
запълване на пръстеновидното пространство и да се сведе до минимум
сегрегацията. Чакълът се изсипва, измива или изпомпва в тръби; след това те се
изтеглят на етапи при поставянето на обсадната тръба. В пясъчните водоносни
хоризонти, където чакълната засипка е най-важна, дълбоките кладенци трябва да бъдат
изградени по въртеливо –роторен способ с права или обратна циркулация. Перди
спускането на саипката трябва да бъде осигурена циркулация на промивната
течност, която да бъде разредена с вода. |
Разрешително за водовземане от сондажи, кладенци, извори. http://vodite.com/contact.html Оценка на ресурсите на подземните води, проектиране на дренажни системи за площно отводняване и на локални отводнителни системи за подземни води, хидрогеоложко моделиране и прогнозиране – движение на подземните води, оценка назамърсяванията, мероприятия за пречистване на водоносните хоризонти. http://vodite.com/contact.html
Въпроси при изграждане на водоснабдителни сондажи |
||||
|
Води Дейности Нормативна уредба Връзки Узаконяване на водоизточници Миграция на замърсители Хидрогеология Водопонизителни системи Хидрогеоложко моделиране |
||||||
|
Copyright 2013 Vodite.com Всички права запазени |
||||||