| english | контакти

  HWI Consulting

     Хидрогеология, водоснабдяване, дренажни системи, замърсяване на подземни води, геотермална енергия

 

  Начало         Водите в България         Дейности          Нормативна уредба          Връзки          Въпроси            

 

 

 

 

 

 

 

 

Повърхностни и подземни водни тела

На територията на Република България са отделени повърхностни и подземни водни тела, разположени в рамките на отделните басейнови дирекции. По отношение на водните тела се прилагат Планове за управление на речните басейни (ПУРБ), описващи процедурите по мониторинга и контрола на дейностите в тях.  

На сайтовете на отделните басейнови дирекции може да бъде направена справка за количествените и качествените характеристики на водните тела, както и за тенденции и промени в състоянието им.

Басейнова дирекция „Дунавски район“

повърхностни водни тела

подземни водни тела

Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“

повърхностни водни тела

подземни водни тела

Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“

повърхностни водни тела

подземни водни тела

Басейнова дирекция „Черноморски район“

повърхностни водни тела

подземни водни тела

 

Повърхностните водни тела са разработвани на два етапа, които включват първоначално очертаване и допълнително характеризиране.

1.               Първоначално определяне на границите на повърхностните водни тела

Използвани са следниет критерии и естествени характеристики:

-        Определяне на границите според категорията на повърхностните води (река, езеро, преходни, крайбрежни). Специфичен обект представляват язовирите, които се отделят като самостоятелни тела, независимо от категорията река

-        Определяне на границите според типа на повърхностните води – типовете на подземните води са определени съгласно референтни  условия  и  максимален екологичен потенциал за типовете повърхностни води (реки и езера) на територията на Република България

-        Определяне  на  водните  тела  като значими отделни/дискретни обекти от повърхностните води – целта е отделянето на самостоятелни и значими единици, които да позвоялват точна оценка на състоянието на водите, дефиниране на цели и планиране на мерки

  1. Допълнително характеризиране на повърхностните водни тела

Извършено е въз основа на анализиране на антропогенния натиск и начлините данни от проведения мониторинг. При преразглеждането на първоначално отделените водни тела може да се отделят участъци като самостоятелни такива. Критериите за това са:

-        Промяна в състоянието при констатирано въздействие – целта е отделяне на участъците в добро състояние, тъй като при тях не се налага прилагането на мерки по подобряването му

-        Установяване на значими източници на антропогененнатиск

-        При наличие на участъци, определени като силно модифицирани

-        Наличие на зони за защита на водите – зоните за защита на повърхностните води предназначени за питейно водоснабдяванесе отделят като самостоятелни водни тела

-        При други специфични цели при управлението на водите.

При промяната на границите на телата са съобразени следните принцип:

-        Новите граници се определят от значими естествени обекти – притоци, разделяне (разклонение) на речно течение

-        Спазват се хидроложките принципи, в т.ч. хидроложка хомогенност и свързаност на телата.

Очертаването и възприемането на актуалните граници на подземните водни тела е извършено на два етапа отделени като първоначално и допълнително характеризиране.

1.               Първоначално характеризиране на подземните водни тела

Изискванията към първоначалното характеризиране на ПВТ са регламентирани в чл.21, ал.1 и 2  от Наредба No1 за проучване,  ползване  и  опазване  на  подземните  води,  Ръководство  2  –  Определяне  на  водните  тела,  Ръководство  26  – концептуални модели и оценка на риска. Най-общо тук са заложени следните изисквания, които се прилагат за всяко водно тяло:

-        Данни за подземното водно тяло (Наименование и код на подземното водно тяло)

-        Тип на водното тяло (съгласно типологията, посочена в допълнителното характеризиране)

-        Критерии за очертаване на водното тяло (Подземните  водни  тела  са  очертани  на  базата  на  геоложката  информация  и  определените  водоносни  хоризонти  в  България, съгласно Хидрогеоложка карта на България в М 1:25 000 (Подземни води в НРБ, 1980); Хидрогеоложка карта на България в М 1:200 000; Геоложка карта на България в М 1:100 000. Съблюдавани са геоложките граници, характеристиките на подземния поток, взаимодействие във вертикална посока, хидравлични граници (подземни вододелли), местоположението и границите на подземното водно тяло, вертикално разположение на водоносните хоризонти, площ, (разкрита и покрита от други водни тела), връзки с водни и/или сухоземни екосистеми, трансграничност.

Методиката за първоначалното характеризиране на подземните водни тела е прецизирана в последствие – променени са границите на някои от подземните водни тела (ПВТ), при установяване на определени хидравлични връзки някои от водните тела са обединени. Водоносните хоризонти, със значим поток и значимо черпене, които не са включени в определените за целите на първите ПУРБ подземни водни тела са включени, като отделен слой към вече определени водни тела.

2.               Допълнително характеризиране на подземните водни тела

Изискванията  към  допълнителното  характеризиране  на  ПВТ  са  регламентирани  в  чл.22,  ал. 2 от  Наредба  N1  за проучване, ползване и опазване на подземните води, Ръководство 26 – концептуални модели и оценка на риска

Допълнително характеризиране наводните тела е извършено за такива, при които съществува риск да не постигнатцелите за опазване на околната среда по чл. 156а, ал. 1, т. 2 от Закона за водите и   е  необходимо  да  се  извърши  точна  оценка  на  риска  и  определят  конкретни  мерки  за  възстановяване  и  опазване  на подземните води.

Допълнително характеризиране е извършено и когато е събрана допълнителна информация от извършни проучвания, при разлика в свойствата на отделните части на телата, при наличие на слоистост - посочват се коефициент на филтрация или проводимост, порестост, тип и водно ниво на всеки един от слоевете.

В геоложките характеристики са описани геоложка формация (стратиграфията, литологията, и тектониката) и типа на водоносния хоризонт (поров  –  силно  или  средно  водообилен,  пукнатинен –  силно  или  средно  водообилен,  пукнатинно-карстов – силно или средно водообилен или слабоводообилен – с локални или ограничени подземни води). Съгласно чл.13, ал.2 от Наредба No 1 за проучване, ползване и опазване на подземните води е определена водообилността на водните тела.

Хидрогеоложката характеристика на подземното водно тяло включва използването на данни за коефициента на филтрация, пористостта, характеризиране на слоестостта и идентифициране на водни и/или сухоземни екосистеми и  повърхностни  водни  тела,  с  които  подземното  водно  тяло  е свързано. От особено значение е степента на обмен на води между подземното водно тяло и повърхностните води.

 Специализирани данни са налични обикновено от множеството извършени хидрогеоложки и инженерно-геоложки проучвания в България. Когато такава информация не е налична се използват обобщени (литературни) данни.

За  оценка  на  степента  на  взаимовръзка  между  повърхностните  (речните)  и  подземните  води  в  алувиалния  водоносен хоризонт  е  въведен  коефициент  Кв=Qпр/(Qест  +  Опр),  %  ,  където  Qест  е  определеното  средномногогодишно  подхранване (естествените ресурси) на подземното водно тяло. Степента на взаимовръзка между повърхностните и подземните води е оценена въз основа на следната градация:

0 %   < Кв ≤ 30 % - ниска, 30 % < Кв ≤ 70 % - средна, 70 % < Кв ≤ 100 % - висока

Средногодишно подхранване на подземните води – извършено е въз основа на съществуващи проучвания свързани с определяне на нивата и дебитите на подземните води, модула на подземния отток и инфилтрационното подхранване за отгоре разположените водни тела. При първоначалното характеризиране по експертна оценка са взети предвид промените в нивата и дебитите на подземните води в периода 2007-2008 г.

Недостатъчно данни от преки измервания на нивата и дебитите в ПВТ, позволяващи извършването на оценки, през 2010 г. предизвиква разработка на  национален  подход за  ежегодно  определяне  на  средното  многогодишно подхранване  на  ПВТ,  по  наличните  данни  за валежите върху разкритите части на подземните водни тела и наличните данни от минали проучвания за подхранването на ПВТ от повърхностни води. 

Изготвен е и следния подход за определяне на валежите върху разкритите части на ПВТ: В GIS е определена чистата разкрита площ на съответното ПВТ  (разкрита  площ  минус  застроената  площ  на  населените  места  и  урбанизирани  територии).  Анализирани и избрани саметеорологични станции, които участват в пресмятане на средномногогодишната сума на валежите върху  разкритата част на ПВТ. Създадена е методика и ГИС-базирана технология за пресмятане на площните характеристики на падналия валеж, включваща отчитане на пространствената нехомогенност на валежите в различните климатични райони на страната. Създадени са инструменти за включване  на  вертикалните  градиенти  на  валежите.  за  създаване  на  карти  на  пространствено разпределени  средномногогодишни  валежи  с  прилагането  на GIS и  е  направено  пространствено  разпределение  на  средно многогодишните  суми на валежите за периода 1971-2011 г. 

По този подход ежегодно са определяни валежите върху разкритите части на ПВТ.

От съществено значение е характеризирането на химичния състав на подземните водни тела, като се прави сравнение между естественото им състояние и промяната му под въздействие на човешки дейности. Химичния  състав  на  подземните  води  се  характеризира  с  фоновите  и  базовите  нива  на  веществата  или  показателите  на замърсяване.

Използвани  са  резултатите  от  анализа  на  11  800  водни  проби  от  пунктове,  несвързани  с  находища  и  проявления  на  полезни изкопаеми, зони на хидротермална промяна и тектонски нарушения. Пробите от картировъчната мрежа включват анализи на води от извори, кладенци и малки потоци /в началото на тяхното появяване/. Малките потоци са основен обект за изследване във високите части на страната, а кладенците - главно в равнините. Изворите са доминиращ обект в среднопланинските и хълмисти райони. 

Типологии за характеризиране на подземните водни тела – разработени въз основа на следните критерии - тип колектор, водовместваща  геоложка  структура, характер и условия на подхранване и дрениране, взаимовръзка с повърхностни водни тела. Същестуват следните типове водни тела:

-        Подземни водни тела в крайдунавските низини – 12 броя

Подземни водни тела в Крайдунавските низини

-        Подземни водни тела в алувиалните отложения на реките – 38 броя

Подземни водни тела в алувиалните отложения на реките

-        Водни тела в междуречните масиви в северна България – 5 броя

Водни тела в междуречните масиви в северна България

-        Водни тела в грабеновидни депресии – 30 броя

Водни тела в грабеновидни депресии

-        Водни тела в типични водоносни хоризонти – 22 броя

Водни тела в типични водоносни хоризонти

-        Водни тела в самостоятелни карстови басейни – 24 броя

Водни тела в самостоятелни карстови басейни

-        Водни тела в райони с карстови басейни разположени в територии с разпространение на пукнатинни колектори – 10 броя

Водни тела в - карстови басейни в пукнатинни колектори

-        Водни тела с пукнатинни води – 37 броя

Водни тела с пукнатинни води

 

   

 

Узаконяване водоизточници

Разрешително за водовземане от сондажи, кладенци, извори.

http://vodite.com/contact.html

Хидрогеоложки проучвания

Оценка на ресурсите на подземните води, проектиране на дренажни системи за площно отводняване и на локални отводнителни системи за подземни води, хидрогеоложко моделиране и прогнозиране – движение на подземните води, оценка назамърсяванията, мероприятия за пречистване на водоносните хоризонти.

http://vodite.com/contact.html

Подземни води

Подземни води в България – хидрогеоложко райониране, видове подземни води, дългосрочни и средни данни за водните ресурси в България

Пунктове водни стоежи – река Дунав

Местоположение на хидрометричните и хидрометеорологичните станции по р. Дунав, с коти на нивомерните рейки

Нормативна уредба

Списък с основни нормативни актове в областта на хидрогеологията

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

   
 

Води    Дейности   Нормативна уредба   Връзки   Узаконяване на водоизточници   Миграция на замърсители   Хидрогеология   Водопонизителни системи   Хидрогеоложко моделиране

 

Copyright 2017 Vodite.com Всички права запазени