Санитарно-охранителни зони (СОЗ)

СОЗ са защитени зони около водоизточници и водовземни съоръжения, които ограничават дейности с риск от замърсяване и гарантират проектното количество и качество на водите. По-долу са описани функциите, пояси I, II, III, нормативната база и процедурата по учредяване.

Виж законодателство Контакти

Водоизточник и водовземно съоръжение – санитарно-охранителни зони

Какво представляват санитарно-охранителните зони

Санитарно - охранителните зони (СОЗ) представляват защитени зони около сондажите, кладенците, дренажите и изворите, в които земеделските, техническите и инженерните дейности създават условия за влияние върху количествата и качествата на водите постъпващи във водовземните съоръжения.

Санитарно охранителни зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците за минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни цели, се учредяват с цел опазването на водите и водните обекти от замърсяване и увреждане.

Проучване, проектиране, учредяване, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони (СОЗ) около водоизточници и съоръжения се извършва за питейно-битово водоснабдяване от повърхностни води, питейно-битово водоснабдяване от подземни води, минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди.

Много общини разчитат на подземна вода от сондажи, кладенци и дренажи за питейно-битово водоснабдяване. Нивото на подземните води се колебае в зависимост от сезона, като се покачва или понижава. Този процес има връзка както с количеството паднали валежи, така и с режима на експлоатация на съоръженията за водовземане.

Функции на СОЗ

  • физическа охрана на водоизточника и/или съоръжението;
  • защита срещу постъпване на замърсители във водоизточниците;
  • гарантиране на проектното количество и качество на водите във водовземното съоръжение за срока на действие на разрешителното за водовземане;
  • запазване на водоизточника в състояние, позволяващо ползването му за питейни цели за в бъдеще.

Пояси на защита (I, II, III)

Съществуват три пояса на защита в рамките на санитарно охранителната зона:

  • Пояс I – вертикална проекция на земната повърхност на кривата, описана от всички точки от подземния воден обект, водата от които за 50 денонощия би достигнала до експлоатирания водоизточник.
  • Пояс II – вертикална проекция на земната повърхност на кривата, описана от всички точки от подземния воден обект, водата от които за 400 денонощия би достигнала до експлоатирания водоизточник.
  • Пояс III – вертикална проекция на земната повърхност на кривата, описана от всички точки от подземния воден обект, водата от които за 9125 денонощия би достигнала до експлоатирания водоизточник.

Проектиране и документация

СОЗ се проектират чрез използването на числени хидрогеоложки модели, в които е отразена хидродинамичната обстановка в района на водовземането, взаимодействието с други водоизточници и миграционните характеристики на средата. Изготвя се проект за учредяване на санитарно охранителна зона. Документацията се предоставя в Басейновите дирекции, които след приемане и издаване на разрешителни за водовземане, стартират процедура за учредяване.

Нормативна база (актове)

  1. Закон за водите (ЗВ)
  2. Закон за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР)
  3. Закон за устройство на територията (ЗУТ)
  4. Закон за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ)
  5. Закон за възстановяване собствеността върху горите и земите от горския фонд (ЗВСГЗГФ)
  6. Наредба 3 (към ЗКИР) от 16.02.2001 г. за водене и съхраняване на регистъра на лицата, правоспособни да извършват дейности по кадастъра
  7. Наредба 14 (към ЗКИР) от 23.07.2001 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастрална карта и кадастралните регистри
  8. Наредба 15 (към ЗКИР) от 23.07.2001 г. за структурата и съдържанието на идентификатора на недвижимите имоти в кадастъра
  9. Наредба 19 (към ЗКИР) от 18.12.2001 г. за контрол и приемане на кадастралната карта и кадастралните регистри
  10. Наредба 3 (към ЗВ) от 16.10.2000 г. за условията и реда на проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди
  11. Наредба 5 от 10.05.1999 г. за структурата на записа в цифров вид на кадастралните планове и карти, регулационните планове и плановете за подпочвените територии

Какво включва проектът за СОЗ

  1. резултатите от предпроектните проучвания;
  2. хидроложки и климатични данни;
  3. хидрогеоложки условия;
  4. оразмеряване на СОЗ при условията и по реда на глава втора, раздели I и II на Наредба N 3.
  5. карта в подходящ мащаб в обхвата на СОЗ с означение на:
    • границите на водния обект, от който се осъществява водовземането;
    • границите на другите повърхностни водни обекти;
    • населените места;
    • пътищата;
    • съществуващите и потенциалните източници на замърсяване, в т.ч. местата на заустване на отпадъчни води;
    • начин на земеползване;
    • данните за горските насаждения и вида им;
    • данните за собствеността на земята;
    • границите на пояси I, II и III;
    • местата за общо ползване на водите;
    • други характерни точки в границите на водния обект нагоре по течението на реката, свързани с риск от замърсяване на водата;
  6. обяснителна записка, в която се мотивират ограниченията и забраните в отделните пояси, режимът на земеползване на селскостопанските площи;
  7. екзекутивни чертежи или проект на съоръженията с означение на най-вътрешния пояс I на санитарно-охранителната им зона;
  8. данни за капацитета и технологията на пречиствателната станция;
  9. данни за количеството и качеството на отпадъчните води в зоната и начините за тяхното пречистване и повторно използване;
  10. показатели на водата съгласно действащите нормативни изисквания към качеството на повърхностните води, предназначени за питейно-битови цели;
  11. означение на местата на вземане на водни проби от водоизточника;
  12. таксационна характеристика на земите и насажденията от горския фонд, скици от лесоустройствените карти на районите, включени в пояси I, II и III на зоната;
  13. удостоверения за категоризация, културния и почвения вид, поливността на селскостопанските площи, включени в пояс I, издадени или заверени от регионалните служби "Земя и поземлена собственост" към Министерството на земеделието и горите;
  14. мероприятия за ограничаване и ликвидиране на замърсителите в пояси II и III, в т.ч. срокове за саниране на териториите и за привеждане на заварени в тези територии дейности, които са несъвместими с определените охранителни режими;
  15. указания за добрата земеделска практика по смисъла на Наредба № 2 за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници (ДВ, бр. 87 от 2000 г.) и указания за контрол на ограничителните дейности, попадащи в границите на поясите II и III;
  16. специален проект за използване на земите в границите на пояс I, осигуряващ възстановяването, обновяването и поддържането на насажденията в тях;
  17. стойностна сметка за обезщетяване на собствениците на имоти в рамките на пояси II и III;
  18. календарен план-график за реализация на проекта.

Учредяване на СОЗ (процедура)

Съгласно чл.37 от Наредба № 3, СОЗ се учредяват:

  1. със заповед на Директора на Басейновата дирекция
  2. със заповед на Министъра на околната среда и водите за СОЗ на минерални води и когато СОЗ е разположена на територията на повече от един район за басейново управление на водите;
  3. с решение на Министерския съвет в случаите, в които СОЗ обхваща и територии извън границите на страната.

Районите на БД са посочени в чл.152 от Закона за водите.

  1. На основание чл.38, ал.1 от Наредба № 3 за учредяване на СОЗ, собственикът или водоползвателят на водоснабдителната система или съоръжение подава заявление, към което се прилага проект за СОЗ (4 /четири/ екземпляра) за повърхностни води; за подземни води се прилага проект по чл.32.
  2. Заявлението се подава до Директора на БД (чл.37, т.1) или до Министъра на околната среда и водите (чл.37, т.2 и т.3).
  3. Съгласно чл.38, ал.3, министърът изпраща заявлението и проекта за СОЗ на директора на съответната БД.
  4. Директорът на БД извършва преценка на документацията.
  5. На основание чл.39, ал.1, т.1, директорът изпраща проекта за СОЗ за становище на компетентните регионални органи на Министерството на здравеопазването и Министерството на земеделието и горите.
  6. Директорът на БД уведомява кметовете на общините за запознаване на лицата, чиито имоти попадат в границите на проектираната СОЗ, и за срок за представяне на писмени становища и възражения.
  7. Съгласно чл.39, ал.2 кметовете обявяват обстоятелствата и осигуряват достъп до проекта най-малко 1 месец.
  8. В седемдневен срок след изтичане на едномесечния срок, становищата и възраженията се изпращат в БД.
  9. При противоречиви предложения/възражения (чл.40, ал.1) те се разглеждат от басейновия съвет (чл.37, т.1) или от висшия консултативен съвет по водите (чл.37, т.2 и т.3). Съставя се протокол с предложения за граници, режими и обезщетения.
  10. Директорът на БД издава заповед за учредяване.
  11. Съгласно чл.41, ал.1 актът се изпраща в 10-дневен срок до кметовете и регионалните органи на МЗГ.
  12. В едномесечен срок границите се нанасят в кадастралните карти/планове и се отбелязват в документите за собственост.
  13. В срок до 1 година се възлага актуализация на териториалноустройствения план; издава се акт за преотчредяване на земята в пояс I в държавна/общинска или публична общинска собственост.
  14. Срокът за изпълнение на календарния план-график за изграждане и маркиране на поясите тече след актуването на пояс I.
  15. Директорът на БД назначава комисия за приемане; съставя се приемателен протокол.
  16. На основание чл.42 собствениците на имоти, попадащи в СОЗ, са длъжни при искане за ползване на земята за дейности, ограничени/забранени, да декларират, че имотът е обременен с тежести по наредбата.

За кого е важно учредяването на санитарно-охранителна зона (СОЗ)

Санитарно-охранителните зони са ключов елемент за опазване на подземните и повърхностните води, използвани за питейно-битови, лечебни и хигиенни цели. Учредяването и поддържането на СОЗ има пряко значение за различни собственици, ползватели и инвеститори, тъй като определя допустимите дейности и режима на земеползване в зоната на влияние на водоизточника.

Общини

За общините санитарно-охранителните зони са основен инструмент за защита на обществените водоизточници за питейно-битово водоснабдяване. Чрез учредяване на СОЗ се гарантира дългосрочното качество и количество на водата, като се ограничават дейности, които могат да доведат до замърсяване или увреждане на водните ресурси.

СОЗ имат значение и при изработване и актуализиране на общите и подробните устройствени планове, тъй като налагат конкретни ограничения върху земеползването, строителството и инфраструктурните дейности в засегнатите територии.

ВиК оператори

За ВиК операторите санитарно-охранителните зони са пряко свързани със сигурността на водоснабдителната система. СОЗ осигуряват защита на водоизточниците от дифузно и точково замърсяване, намаляват риска от влошаване на качеството на водата и подпомагат устойчивата експлоатация на кладенци, сондажи, дренажи и каптажи.

Наличието на утвърдена СОЗ е и важна предпоставка при процедури за издаване и подновяване на разрешителни за водовземане, както и при планиране на инвестиции в рехабилитация или разширяване на водоснабдителната инфраструктура.

Инвеститори и собственици на имоти

За инвеститорите и собствениците на имоти санитарно-охранителните зони имат съществено значение, тъй като въвеждат ограничения и забрани за определени дейности в пояси I, II и III. Познаването на режима на СОЗ още на етап планиране позволява да се избегнат бъдещи правни, административни и финансови рискове.

Учредяването на СОЗ влияе върху възможностите за застрояване, земеделско ползване, промишлени дейности и инфраструктурни проекти. Навременното съобразяване с изискванията на Наредба № 3 и Закона за водите спомага за по-бързо реализиране на инвестиционните намерения и предотвратява конфликти с контролни органи и собственици на съседни имоти.