Хидрогеоложки проучвания

Първи етап – събиране и анализ

При извършване на хидрогеоложко проучване обикновено се използва следният подход:

• Локализират се съществуващи изработки – сондажни кладенци, мониторингови пунктове за подземни и повърхностни води;
• Изясняват се границите и разположението на повърхностни водни тела, включително извори, влажни зони, езера, блата, реки и потоци;
• Отбелязва се наличната инфраструктура в населени или близко до населени места – отводнителни канали, канавки, дренажни точки, шахти, колекторни системи;
• Извършва се запознаване със съществуващата геоложка и тектонска информация;
• Проверява се за наличие на съществуващи техногенни въздействия, които оказват влияние върху режима на повърхностните и подземни води (в това число разкрития, кариери и др.).

Полевата работа се предхожда от подготовка, свързана с набиране на картен материал – топографски карти в различен мащаб, геоложки и тектонски карти, материали от предишни проучвания с хидродинамични и хидрохимични карти.

За навлизане и установяване на обхвата на обекта се построяват геоложки и хидрогеоложки профили. Те се базират на геоложки, геофизични и хидрогеоложки доклади, както и на предишни измервания на водни нива. Профилите съдържат почвена и стратиграфска информация, главни геоложки структури и литология, геоложки граници в дълбочина, водни нива (за различни периоди, ако има налични данни), съществуващи инженерни съоръжения.

Хидрогеоложките проучвания обхващат и подхранването на подземните води, за което е необходима информация за валежите, нивата и количествата в реките. Събраната информация се анализира и обобщава, като това включва дискусия върху регионалната и локалната хидрогеология, оценка доколко съществуващата информация е достатъчна и посочване на райони, в които да бъдат проведени допълнителни изследвания.

Втори етап – планиране на проучването

Във втория етап се разработва детайлен работен план за характеризиране на проучваната площадка. Уточняват се:

• Целите на проучването;
• Предложение за проучването – с броя, местоположението и дълбочината на предвидените за изграждане изработки, метод на почвено опробване и класификация;
• Интервалите на тестване, типът и броят на лабораторните тестове;
• Конструкцията на сондажите;
• Броят и типът на опитно-филтрационните полеви тестове;
• Честотата на измерване на водното ниво;
• Броят на водните проби, които ще бъдат предоставени за химичен, радиологичен и микробиологичен анализ;

Необходим е и план-график по периоди за завършване на проучванията, който да структурира последователността на дейностите и да осигури координация между отделните участници в процеса.

На този етап се преценяват и необходимите съгласувателни процедури с компетентните органи, за да се осигури законосъобразно изпълнение на предвидените проучвателни и сондажни дейности.

Полеви дейности

Полевите дейности при хидрогеоложките проучвания следват работната програма, съставена в предишния етап. Те включват водочерпения, хидрогеоложко обследване в локален план, използване на полеви преносими лаборатории за определяне на специфични показатели на подземната вода, с предварително заснемане на местоположението на проучваните обекти.

В съвременната хидрогеология се налага използването на геофизични проучвания при търсенето и откриването на подземни (подпочвени) води. Проучването за вода се извършва по различни електрически методи в геофизиката, като най-често се използват вертикално електрическо сондиране и метод на собствения потенциал (SP метод).

Последният се извършва със специализирана апаратура / уреди (популярни като георадар за вода), която позволява изготвянето на профили и оценка на водоносните интервали по установени статистически процедури.

Необходимо е хидрогеоложките проучвания да бъдат съгласувани с органите на МОСВ или Басейновите дирекции, когато се налага изграждането на проучвателни или експлоатационни сондажи и други изработки.

Документиране и резултати

Резултатите от проучванията се документират надлежно. Водят се журнали, изготвят се водочерпателни карнети и се използват географските информационни системи (ГИС) за представяне на получените данни.

В окончателния етап се изготвя хидрогеоложки доклад, в който обичайно се включват:

• Хидродинамични и хидрохимични карти;
• Карти по коефициент на филтрация и по проводимост;
• Синтезирани геоложки и хидрогеоложки профили;
• Анализ и интерпретация на количествените и качествените показатели на подземните води.

Структурираното документиране на всички етапи гарантира проследимост на процеса и създава надеждна база за вземане на решения при последващо проектиране и изграждане на сондажи, дренажни системи и водоснабдителни съоръжения.